Вероятно алармата на телефона е доста нахална всяка сутрин, с изключение на съботно-неделните сутрини. Има сутрини, в които нещата не изглеждат толкова красиви. Има сутрини, в които светът изглежда враждебно и неприветливо място. Има цели дни, в които смисълът за малко бяга и само от нас зависи да го намерим отново.
Днес ще ви разкажа за японска притча, която всеки път когато загубя посока, ме връща към моя „център".
Притчата за Мегуми от Окинава
В малък японски град на остров Окинава, млада жена на ime Мегуми - съпруга на кмета - тежко боледувала. Никой не разбрал причината, и с всеки ден животът я напускал. Настъпил момент, в който тя знаела, че това е нейният последен ден.
Спомените за младостта, за сватбата, за раждането на децата я държали. И едно единствено нещо не й давало мира: усещането, че е наказана несправедливо от съдбата.
В тоя миг чула ясен и приятен глас, попитал я:
„Коя си ти?"
„Аз съм Мегуми, жената на кмета", отвърнала тя.
„Не питам как се казваш и кой е твоят мъж. Кажи ми, коя си?"
„Аз съм майка на три деца." - „Аз съм учителка в училище." Гласът продължавал да пита. Давала все нови и нови отговори. Сторило й се, че е минала цяла вечност. Вече нямала никакви отговори. Притихнала. И в тишината почти шепнешком казала:
„Аз съм тази, която се събужда всеки ден, за да обича, за да помага на семейството си и да учи децата в училище."
В тоя миг тялото й потръпнало и тя почувствала как кръвта й започнала да кипи. Без да обръща внимание на слабостта си, станала от леглото, пристъпила до прозореца, дръпнала пердето и лицето й се озарило от яркото утринно слънце. Облякла се, влязла в кухнята и започнала деня, изпълнена със сили и живот.
Тя открила своя Ikigai: онова, заради което всеки от нас идва на този свят, което дава сили и смисъл на живота ни. Без него се чувстваме опустошени. Ikigai - това, заради което се будим всяко утро.
Притихвайте по-често, за да не губите себе си.
Станислава Павлова - Ikigai