Всеки човек мечтае за голямата любов, за своята сродна душа и в същото време има толкова много самотни хора, опарени след болезнена връзка.
По рафтовете на книжарниците крещят заглавия като
„Мъжете са от Марс, жените от Венера“, разказващи за това, колко различни са двата пола. В книгата „Защо мъжете лъжат, а жените плачат“ от Алън и Барбара Пийз са представени „научно проверени факти“ за мъжете и жените 😉:
– „Адам и Ева са най-щастливата двойка на света, защото той не е имал тъща, а тя – свекърва“;
– „100% от разводите започват с брак“;
– „Жените използват мълчанието, за да накажат мъжете. Но мъжете обожават тишината“;
– „Има две теории за воденето на спор с жена. Нито една от двете не действа.“
При мен хората идват, когато има болезнен проблем и обикновено този проблем е в партньорствата им. Защо?
Трудно е да обичате човек, с когото сте в конфликт, нали?
Невъзможно е да имате добри отношения с партньор, който е предал доверието ви. Или го прави непрекъснато, а вие си затваряте очите – като в изневярата.
Много трудно и почти невъзможно е да поддържате връзка с човек, който ви наранява.
Невъзможно е да имате добри отношения с партньор, който казва едно, а върши друго. Или който ви пренебрегва за сметка на по-маловажни неща, като например: приятели, работа, нещо по телевизията, политически спорове – нужно ли е да продължавам?
Невъзможно е да допуснете до себе си нов човек след болезнена раздяла или – не дай боже – травма.
Докато сме влюбени, всичко ни се вижда прекрасно в човека насреща, мислите ни кръжат все около него. Но след време – според изследвания, след като мозъкът спре да отделя хормони като допамин и норепинефрин, които създават чувството на силно привличане, се събуждаме и започваме да забелязваме черти и качества, за които преди сме били слепи.
Докато нещата в живота вървят добре, и нашите отношения вървят наред. Проблемите настъпват, когато в живота се случи нещо непредвидено, настъпи криза – загуба на работа, болест, започване на нов бизнес, заминаване в друг град, държава. Много връзки се разпадат именно под напора на непредвидени обстоятелства, към които партньорът или партньорите не могат да се адаптират.
Когато водя семинарите за материалното изобилие и парите,
ХОРАТА НЕ СТРАДАТ ЗАРАДИ САМИТЕ ПАРИ, А ЗАРАДИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ПОКРАЙ ПАРИТЕ
„Докато създавахме бизнеса си, се налагаше да си броим стотинките, а при развода ме принуди да се откажа от най-апетитните имоти“. Или „когато ми откраднаха колата, купена със заем, точно близките ми злорадстваха – все едно така ми се пада“. Хората често казват: Прежалих парите, но психическата травма ми остана.
Виждате ли, когато ние много искаме едно нещо, ние сме склонни да го видим дори когато го няма. Така и с партньорствата – в другия човек виждаме това, което искаме да видим, харесваме в него своята собствена положителна „сянка“ (нашите хубави качества). Ние прехвърляме върху него нашите идеалистични представи за партньорствата, любовта, семейството. Това означава, че ние ще имаме определени очаквания как трябва да се държи този човек и как трябва да постъпва – и когато той не ги оправдае, страдаме ние.
Дълго време работих с клиентка, чийто партньор й изневеряваше. В първите една-две години всичко било чудесно – с романтичните пътешествия, приятните изненади и милото общуване. В последствие тя започва да забелязва похожденията му. Когато започнахме да работим, стана ясно, че сигналите са били налице още в началото, но тя някак си все не ги е регистрирала. Това означава, че тя знае за тях, но остава във връзката с надеждата, че ще се върне чудото от първите месеци на влюбването им. Започва да го конфронтира, но това само води до още повече кавги, а не до промяна. И двамата изпитваха силни чувства един към друг, това беше видно, защото и двамата държаха и оставаха във връзката.
Казах на моята клиентка, че пред нея има два възможни пътя. Първият – да приеме човека такъв, какъвто е – в т.ч. с похожденията му, и да продължи да се радва на времето, когато са заедно (вместо да го прекарва в разправии и скандали за поредните му изневери). Или втория – да излезе от връзката. Всъщност тя точно това беше направила, но страдаше дълбоко и не можеше да спре да мисли за отношенията си с него.
По време на работата ми с нея тя трябваше да се научи да цени себе си повече, да започне да заявява себе си по-твърдо и уверено във всичките си връзки – както с романтичните партньори, така и с колегите. Нужно беше да изцелим доста рани от предишните й романтични връзки, дори от детството й. В крайна сметка тя успя да излезе от това преживяване като една уравновесена и уверена в собствената си стойност жена, която знае какво иска в една връзка и може да го отстоява.
Друг път работих с жена, която се примиряваше да стои във връзка само за да не е сама, въпреки че още след шест месеца от началото на връзката беше хванала партньора си да сваля други жени. Тя го беше подкрепяла емоционално и издържала материално, когато той беше останал без работа и, естествено, беше изпълнена с негодувание от поведението му. Вместо да планират ипотека или лятна почивка, той харчеше парите си за скъпи маркови нови дрешки и обувки. Той я заплашваше, че ще я изхвърли от вкъщи, ако тя си купи нещо ново, държеше я изкъсо за всяка похарчена стотинка, и дори за всяка дреболия, чрез която можеше да я контролира или да я накара да се чувства неуверена – защо не е излъскана къщата, защо няма сготвено ядене и т.н.
Истината беше, че в самата ми клиентка съществуваше дълбока неувереност – че нещо не й достига, че не е достатъчно добра, и че на всяка цена трябва да бъде с мъж. В противен случай щеше да бъде провал в очите на баща си – и то при положение, че тя беше много успешно реализирана в професията си и беше материално независима. Когато проследихме чрез ТЕС и Пренареждане на Матрицата миналото й, видяхме, че тази неувереност идва от нейната майка, която клиентката ми пренасяше в своята връзка.
Тя си припомни сцена от много ранното си детство, когато е момиченце, което седи замръзнало от ужас, защото мама и баба са уплашени от тате и шетат притеснено в къщата. Татко й има необуздани изблици на гняв и единственото, което го омилостивява, е по-малкият й брат. Клиентката ми винаги беше ревнувала родителите си от брат си. Той винаги се беше радвал на вниманието и благосклонността им, като за бели направени от него, наказвали нея, а той злорадствал.
Но истинската причина за нейната ситуация се изясни в сесията, когато успяхме да стигнем до още по-ранен спомен от момента на изписването й от родилното. Докато майката повива новороденото, бащата отсича: „Трябваше да е момче!“, и излита намусен от стаята. Когато попитахме неговото минало аз защо не се радва на новородената си дъщеря, бащата простена:
„Трябваше да е момче като на Гошо (негов приятел). 33 години чакам дете, и то е момиче! Сега всички ще я лъжат (разбирай, мъжете ще я лъжат, тъй както той е лъгал жените). Няма да имам мира, докато не я оженя!“
Много неща станаха ясни за моята клиентка: защо се примирява във връзка, която не е най-добра за нея, само и само да не е сама, защо търпи контролиращо отношение от мъжа си – просто повтаряйки модела на взаимоотношенията от родното й семейство. Стана ясно какво не й достига – а именно, че не се е родила момче. Това неизразено почти невидимо неодобрение на баща й я беше карало вечно да търси как да му угоди, при това абсолютно несъзнателно. Но също така тя си припомни сцени на близост и любов с баща си, които дотогава тя беше интерпретирала погрешно.
Виждате ли, ние научаваме в родното си семейство какви са взаимоотношенията между мъжете и жените и след това абсолютно несъзнателно ги пренасяме в нашите. Жените обикновено повтаряме модела на майките си (или главната жена, която е участвала в отглеждането ни), докато мъжете – на мъжа в семейството. По-късно
В ЖИВОТА СИ НЕСЪЗНАТЕЛНО ЩЕ СЕ СПРЕМ НА ПАРТНЬОРИ, КОИТО НАПОДОБЯВАТ БАЩИТЕ НИ (АКО СМЕ ЖЕНИ) ИЛИ МАЙКИТЕ НИ (АКО СМЕ МЪЖЕ)
В някои случаи, когато тези примери са много негативни, ние отиваме в другата крайност – никога да не бъдем като майка си или никога да не допуснем мъж до себе си като баща си.
И понеже се обвързваме по този начин, очакваме, че нашият партньор ще постъпва по начина, по който сме наблюдавали нашия родител да постъпва. Изискваме го даже, правим сцени, заплашваме, че ще го напуснем и си го мислим дори, за да облекчим
неудовлетворението и болката си.
Взаимоотношенията са трудни. Точка. Но именно техники като ТЕС и Пренареждане на Матрицата могат да ни помогнат да се гмурнем дълбоко в емоциите, да заздравим и излекуваме раните от най-ранни и дори недостъпни за съзнателната ни памет спомени, да „пренапишем“ вярванията, които сме си създали и около които се върти светът ни. Чрез работата с тези техники можем постепенно да си създадем нови модели на общуване и присъствие първо вътре в нас самите, и след това в партньорство.
ТЕС може да ви е от помощ и когато:
– сте преживели обида от ваш партньор, близък или колега
– ако до гуша ви е дошло да предъвквате в ума тежките думи или действия на партньора ви
– ако сте дълбоко разтърсени и не сте сигурни, че връзката ви има добро бъдеще, но търсите начин за вътрешно умиротворение.
Ако чувствате, че сте готови да изучите метода из основи и да надградите с метода Пренареждане на Матрицата, за да промените начина, по който се свързват със света, с хората и с романтичните партньори…
заповядайте на предстоящите сертификационни семинари:
🔷 Техники за емоционална свобода – 24, 25 и 26 юни 2022, София
https://www.barep.org/events/sertifikacionno-obuchenie-po-prenarezhdane-na-matricata/
🔷 Пренареждане на Матрицата – 7-10 юли 2022, София
https://www.barep.org/events/sertifikacionno-obuchenie-po-prenarezhdane-na-matricata-2/